Кога лице може да бъде поставено под запрещение?
Когато едно лице не разбира действията си и не може да ръководи постъпките си, то може да бъде поставено под запрещение. Най-често поставяне под запрещение се налага когато съществува опасност това лице, като собственик на недвижим имот да се разпореди с него.
Налага се и в случаите, при които лицето се нуждае от специализирана психиатрична помощ, но не желае доброволно да се лекува. Налага се и във всички случаи, при които лицето поради психическа болест или други умствени проблеми не може да се грижи за своите работи.
Когато едно лице се намира в състояние, което не му позволява да осъзнава действията си и да ръководи постъпките си, но не е поставено под запрещение, то може валидно да се разпорежда с имуществото си. Може да сключва договори каквито намери за добре и при каквито условия реши. Именно поради тези съображения е предвиден институтът на поставянето под запрещение (5 ЗЛС и 257, 277 ГПК). Нормите, които уреждат този институт са императивни, тъй като тази мярка е много радикална и се използва в краен случай.
В случай, че бъде поставено под пълно запрещение, разпореждането с имотите става само с разрешение на районния съд при подадено искане за издаване на такова разрешение от името на неговия настойник. Бъде ли поставено под ограничено запрещение едно лице, то за да се извърши сделката, е необходимо съгласието на неговия попечител.
Целта на този вид дела е да бъде назначен настойник или попечител, който да се грижи за работите на поставеното под запрещение лице, доколкото в негови интерес, а и в интерес на обществото е да бъде полагана такава грижа.
Поставяне под запрещение
Производството по поставяне под запрещение е исково. Компетентен съд по това производство е окръжният по постоянен адрес на ответника както за пълно, така и за ограничено запрещение. Ответник винаги е лицето, чието запрещение се иска. Искът е конститутивен, тъй като при уважаването му ще се внесе промяна в правната сфера на поставения под запрещение.