С напредъка на мобилните технологии, второто десетилетие на 21 век вече предлага достъп до различни инструменти за електронно здравеопазване, които помагат да управляваме здравето си и да получаваме по-лесен достъп до необходимите ни здравни услуги. Електронната услуга може да бъде наречена ,,здравеопазване на бъдещето“.[1]
Нека преди да разгледаме връзката между електронното здравеопазване и пациентската безопасност, дадем отговор на въпроса ,,какво е електронно здравеопазване“? Може да се обобщи, че електронно здравеопазване (е-здраве)[2] означава използването на информационни и комуникационни технологии (ИКТ) в здравни продукти, услуги и процеси в съчетание с организационни промени и нови умения с цел да се подобрят както здравето на гражданите, така и ефикасността при предоставянето на здравни услуги. Електронното здравеопазване предполага събиране и обработка на големи обеми клинична информация. От друга страна според Световната здравна организация (СЗО)[3], терминът ,,електронно здравеопазване“ описва използването на всички форми на ИКТ в здравеопазването. Подходящото използване на електронното здравеопазване гарантира целостта на здравната информация на индивида, което е от ключов фактор за предоставяне на правилни услуги и грижи за пациента. Това е в пряка връзка със здравните политики на различните страни, защото са с особена важност за развитието на безопасността на пациента. Те са фактор за взимане на важни решения, в които здравето на пациента е в центъра на здравната система. Всяка държава е предприела различни действия в тази връзка, а безопасността на пациента остава важна тема, по която е нужно още много работа на правителствата. Електронното здравеопазване е част от тези политики, които са пряко свързани с безопасността и качеството в предоставянето на здравни грижи.
През последните години бяха налице редица препятствия пред развитието на електронното здравеопазване в страната, като: липса оперативна съвместимост между различните софтуерни продукти и системи, използвани от лекари и медицински звена; без доказателства за ефективността при прилагането на ИКТ; недостатъчно добре е регламентирана защитата на личните данни и липсва прозрачност при използването на събираните данни; прекъснати са връзките между лечебните заведения; липсват стимули лечебните заведения да участват в обмена на клинична информация; липса на добри практики за оптимизация на разходите чрез събиране на големи количества данни и анализ на терапевтичната ефективност, които да послужат за вземане на целесъобразни управленски решения; обемната медицинска документация се изготвя с помощта на софтуерни системи, предполагащи ръчно въвеждане на значителна част от информацията (включително повторно въвеждане за различни цели.
Заради всички гореизброени проблеми, ЕС е поел ангажимент да предоставя подкрепа чрез финансиране и платформи[4], в чиито рамки страните от ЕС могат да си сътрудничат по въпроси, свързани с електронното здравеопазване. По някои аспекти, като оперативната съвместимост или стандартите за качество, се вземат мерки на европейско равнище чрез координирани действия и привеждане в съответствие в областта на цифровите технологии. Някои от платформите за развитие на политиката на електронното здравеопазване са:
- Мрежата за електронно здравеопазване[5] – чрез тази мрежа, изградена на доброволна основа, страните от ЕС могат да дават насоки във връзка с развитието на електронното здравеопазване в Европа и да помагат за формирането на политиката относно оперативната съвместимост и стандартизацията на електронното здравеопазване.
- Съвместното действие в подкрепа на мрежата за електронно здравеопазване, наречено eHAction - (действие в областта на електронното здравеопазване), стартира през 2018 г. Като третото съвместно действие от този вид, eHAction се основава на успехите на своите предшественици. Основните цели на съвместното действие са да се подкрепи мрежата за електронно здравеопазване с технически и научни съвети, да се улесни трансграничното здравно обслужване в ЕС. Действието се финансира по линия на здравната програма на ЕС, като неговите цели са:
-
- предоставяне на повече възможности на хората
- допринасяне за иновативното използване на здравни данни
- повишаване на приемствеността на грижите
- справяне с предизвикателствата във връзка с прилагането.
Това са само част от платформите, чрез които ЕС цели развитието на електронното здравеопазване. В тази връзка Европейската комисия финансира две проучвания за телемедицината и големите информационни масиви, за да се осигурят насоки за политиките в областта на цифровото здравеопазване и грижи. Това е свързано повишаване на благосъстоянието на милиони граждани и коренно да променят начина на предоставяне на услуги в областта на здравето и грижите на пациентите. Комисията работи със страните от ЕС за предоставяне на образование и обучение в областта на цифровите умения, включително повишаване на квалификацията, преквалификация и възможности за обмен на знания, на студенти, здравни работници, директори на болници и създатели на политики.
За ползите от електронното здравеопазване не може да не се спомене Третото глобално проучване[6] на Глобалната обсерватория за електронно здравеопазване на СЗО, което изследва как електронното здравеопазване може да подкрепи универсалното здравно покритие (UHC) в държавите членки. Общо 125 страни участваха в проучването – ясно отражение на нарастващия интерес към тази област. Докладът разглежда фондовете за електронно здравеопазване, изградени чрез разработване на политики, подходи за финансиране и изграждане на капацитет в електронното здравеопазване чрез обучение на студенти и професионалисти. След това наблюдава специфични приложения за електронно здравеопазване като mHealth, telehealth, системи за електронни здравни записи и eLearning и как те допринасят за целите на UHC.
Това са само част от предприетите стъпки за въвеждането на електронното здравеопазване и изброяване на ползите от това.
Развитие на електронното здравеопазване в България (2021-2030)
Необходимостта от ускоряването на здравната реформа в България наложи развитието на електронното здравеопазване като основен стълб в здравната система. В този процес си сътрудничат всички участници и заинтересувани страни в здравния процес – Министерство на здравеопазването, Министерство на труда и социалната политика, частни здравно-застрахователни фондове, болници, лични лекари, аптеки, лаборатории, лекари специалисти и пациенти.
Актуализираната Стратегията за развитие на електронното управление в Република България 2019 – 2025 г. [7] е основният стратегически документ, който дава визията за развитие на електронното управление страната. Актуализацията на Стратегията[8] за развитие на електронното управление се налага с оглед инкорпориране на цели и принципи, заложени в редица новоприети стратегически документи на национално и европейско ниво от значение за развитието на електронното управление, сред които Национална програма за развитие „България 2030“, националният стратегически документ „Цифрова трансформация на България за периода 2020-2030 г.”, Европейска стратегия за данните, Стратегията на ЕС „Изграждане на цифровото бъдеще на Европа“.
В България развитието на електронното здравеопазване се подпомага и от Фондация" Електронно Здравеопазване-България"[9]. Тя е неправителствена организация с нестопанска цел. Създадена е, да подпомага развитието на електронното здравеопазване /e-health/ на национално ниво като част от електронното правителство на Република България. Фондацията си сътрудничи с МЗ, НЗОК, лечебни заведения, аптеки и др. за успешно интегриране. То включва интегрирана информационна система, електронни здравни досиета, електронни здравни карти, е-обучение, предоставяне на онлайн здравни услуги.
Развитието на електронното здравеопазване е част от политиките, заложени също в: Националната здравна стратегия 2020, Национална здравна стратегия 2030 [10], Национална програма за развитие България 2020 (подприоритет 1.4. Повишаване качеството и ефективността на здравните услуги); Националната стратегия за електронно управление 2025; Национална научна програма ,,Електронно здравеопазване в България“ и други стратегически документи на национално ниво. В новата Национална здравна стратегия , която е с програмен период 2021-2030, се предвижда електронното здравеопазване да е в основата на изпълнението на стратегическите цели и приоритети на НЗС.
Част от въвеждането на електронното здравеопазване , е електронното здравно досие. В Препоръка 2008/594/ЕО [11] на Комисията относно трансграничната оперативна съвместимост на системите за електронни здравни досиета е дадено определение на „електронно здравно досие“ – означава обстоен медицински запис или подобна документация за миналото и сегашното физическо и душевно състояние на здравето на дадено лице в електронна форма, обезпечаващо бърз достъп на тези данни за медицинско лечение или други тясно свързани цели.
Електронното здравно досие е система: набор от компоненти, които формират механизъм, чрез който се създават, използват, съхраняват и възстановяват електронни здравни записи. Системата включва потребителите, данните, правилата и процедурите, устройствата за обработка и съхранение, средствата за комуникация и поддръжка на системата в работоспособно състояние. Представлява дигитална версия на хартиеното досие на пациента, но разликата е, че са ориентирани към пациента в реално време, предоставят информация незабавно и сигурно на оторизирани потребители.
Друга много важна част от електронното здравеопазване са електронната рецепта и електронното предписване. Електронната рецепта е част от бъдещето развитие на електронното здравеопазване, която ще позволи систематизиране на голям обем от данни и сигурен пренос на информация за пациентите между различни лечебни заведения. България реализира първия си опит във въвеждането на електронни рецепти сравнително рано, но успехът му не води до бързо внедряване на иновацията в национален мащаб. Първата електронна рецепта в България е издадена и изпълнена на 3-ти октомври 2007 г. в гр. Сливница като част от пилотния проект за електронна здравна карта, реализиран от Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Години след представянето на проекта за електронна рецепта от НЗОК от края на 2020 г. тя вече е факт в България. „С въвеждането на системата за издаване на е-рецепти, „Информационно обслужване“ [12] в страната, на практика стартира дълго чаканото електронизиране на процеса, което, значително улеснява пациентите, намалява риска от неправилно отпускане на контролирани и реимбурсирани медикаменти и облекчава максимално, както общопрактикуващите лекари, така и аптеките“.
Електронната рецепта е част от безопасността на пациентите, защото грешките при предписване на лекарствата могат да намалеят значително - в резултат на лош почерк, разчитане грешно на лекарство, което е сходно с друго, дозировка и прием и др.
Персонализирана информационна система (ПИС) - До момента в България има успешно създадена и действаща персонална информационна система[13] за електронно поддържане на здравна информация за пациентите. Право на достъп до Персонализираната информационна система (ПИС) на НЗОК, чрез уникален код за достъп (УКД), имат само задължително здравноосигурени лица по смисъла на Закона за здравното осигуряване, включително в случаите, когато техните здравноосигурени права са прекъснати.
За всички работещи в здравната система системата, която има значение и създаде доста дискусии относно въвеждането й в България, е Националната здравно-информационна система (НЗИС).[14]
Основните цели на НЗИС са:
- Подобряване на качеството на медицинската помощ;
- Подобрена диагностика и лечение, намаляване на медицинските грешки;
- Осигуряване на рационално лекарствено лечение;
- Улесняване на комуникацията между пациенти и здравни професионалисти;
- Повишена ефективност на здравната система;
- Бърз достъп до необходимите данни;
- Лесно четима и пълна медицинска документация;
- Повишаване на ефикасността при изразходване на финансови средства;
- Подобряване на диспансеризацията и на профилактичната дейност.
- Намаляване на разходите за съхранение на информация.
Предимства на НЗИС са: пациентско досие, електронни рецепти, електронни направления, единен здравно-информационен портал, осигуряващ публична информация, медицински статистики, достъп до публична информация от регистрите в сектор „Здравеопазване“.
Връзка между пациентска безопасност и електронно здравеопазване
След като разгледахме подробно въпроса за електронното здравеопазване, се изтъкнаха редица от положителните му страни, а те са насочени изцяло към пациентите.
Безопасността на пациентите е здравна дисциплина, която се появи с развиващата се сложност в системите за здравеопазване и произтичащото от това нарастване на вредите за пациентите в здравните заведения. Тя има за цел да предотврати и намали рисковете, грешките и вредите, които възникват за пациентите по време на предоставяне на здравни грижи.[15]
Безопасността на пациентите е дефинирана от СЗО като предпазване на пациента от ненужна или потенциална вреда. В тази връзка е идеята за усъвършенстване на електронното здравеопазване, защото една от целите му е ,,пациентът да е в центъра на здравната грижа“. Това може да означава, че чрез електронното здравеопазване: Създадените алгоритми могат да намалят случайните събития и грешки при работата на медицинските специалисти от всички нива в здравеопазването. Всичко това би подобрило качеството на здравеопазване и нивото на предлаганите медицински услуги.
Ще пести време; Създава по-голямо удобство; По-голям контрол от държавните институции и пациентите; По-малко административни грешки.
Според проекта на за електронна рецепта на НЗОК ползите за пациентите са наличност на рецептата в електронен формат по всяко време и от всяка аптека, намаляване на грешките от погрешно интерпретиране на почерка върху рецептите, история на изписване на медикаментите (част от електронното досие), времето за изчакване в аптеките се скъсява.
Заключение
Като заключение може да се посочи, че електронното здравеопазване, ще повиши пациентската безопасност като предоставя един по-широк кръг от възможности на всички, които се възползват от него.
В България през последните години се използва все повече, защото понякога е единствена връзка между пациента и доставчика на медицинска услуга, също служи и за търсене на различни медицински данни за пациента. Българските пациенти могат да се възползват от него в различни аспекти, защото вече има създадени: персонализирана информационна система; електронно здравно досие; електронна рецепта и електронно предписване. Често срещани са и онлайн медицински консултации, които пациентите избират.[16]
Автор: Адв. ЕМИЛИЯ АНГЕЛОВА-ХОВАГИМЯН
Доктор по административно право и процес
Адвокатска кантора ,,Ангелова&Ховагимян“
e-mail: emilia.hovagimyan@gmail.com
Статията е публикувана за първи път в сборник от научни доклади от ,,ИНСТИТУТ ЗА ЗНАНИЕ, НАУКА, ИНОВАЦИИ“, във връзка научна конференция, проведена на 6-7 юли 2023 г., гр. В. Търново, s. 237-246. ISSN 2815-3480.
Източници:
- eHealth Network, Structure and legislative framework
- https://eur-lex.europa.eu/eli/reco/2008/594/oj?locale=bg
- https://health.ec.europa.eu/ehealth-digital-health-and-care/eu-cooperation_bg
- https://pis.nhif.bg/main/pis-main_files/Rights_of_use.htm
- https://www.is-bg.net/bg/news/190
- https://www.netlaw.bg/bg/a/fondatsiya-elektronno-zdraveopazvane-blgariya-blgariya
- https://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=5939
- www.who.int
- Ангелова-Ховагимян, Е. Пациентска безопасност. Изд. Макрос, 2022 г., стр. 456. ISBN 978-954-561-551-1.
- Национална научна програма ,,Електронно здравеопазване в България. Приложение № 6 къмт. 1, буква „е”.
- Global Observatory for eHealth (GOe) Global Diffusion of eHealth: Making
- Проектът на Национална здравна стратегия 2030 е достъпен на https://www.mh.government.bg/media/filer_public/2020/12/29/proekt_na_natsionalna_zdravna_strate giia_2021-_2030.pdf.
- https://bg.medrec-m.com/news/elektronno-zdraveopazvane-kogato-tehnologiite-se-namesyat-v-grizhata-za-zdraveto-ni.html.
- Universal Health Coverage Achievable, https://www.comminit.com/content/global-diffusion-ehealth- htmlmaking-universal-health-coverage-achievable