Въведение
В забързаното ни ежедневие всеки един от нас може да бъде въвлечен в някакъв вид спор, а за да се избегне дългата съдебна процедура, не малко са случаите когато се прибягва до извънсъдебно разрешаване на спора. Най-често извънсъдебните способи за разрешаване на правен спор на територията на нашата страна (и най-познати), се оказват медиация и арбитраж. В настоящата статия ще се разгледат и помирението, омбудсман, здравен омбудсман, и възможността и проблемите, медиацията да бъде използвана при медицинските спорове.
Алтернативното разрешаване на спорове (АРС) е изключително популярен метод и алтернатива на правосъдието в почти всички европейски държави, САЩ и въобще, във всички модерни, светски страни. В много държави, страните по спора са задължени да използват медиация за разрешаване на даден спор, преди да се обърнат към съда, или биват приканени от него да пристъпят към медиация след стартиране на съдебното производство. За способстване ненатоварването на съдебната система, страните по спора получават някои привилегии като бързина, контрол над решенията, частично или пълно връщане на съдебната такса и др. По този начин, съдът има възможност да се заема с големите спорове, по които страните не могат да се спогодят, дори и с помощта на медиатор. Една от причините държавите да насърчават медиацията е съдебната процесуална икономия. Алтернативно разрешаване на спорове (АРС) е метод за разрешаване на спорове, който използва несъстезателни (т.е. извънсъдебни) начини за решаване на правни противоречия. Методите за АРС са неформални, по-евтини и по-бързи в сравнение с традиционния съдебен процес.
Във всички тези аспекти е подобен и регламентът в България. Във вече стартиралия общ исков процес, съдът може напътства страните към медиация. От края на 90-те години на ХХ век до днес, редица юристи, други специалисти и организации поставят фундамента за развитието на медиацията у нас. От 2005 г. насам, българският Законодател регламентира алтернативния способ ,,Медиация‘‘ посредством: Закон за медиацията; ГПК (Чл.140 /3/, Чл. 374 /2/, Чл. 321, Чл. 237, буква „з”); Семеен кодекс (Чл. 49 /2/); Административно-процесуален Кодекс (Чл. 20); Наредба №2 от 15.03.2007 г. От друга страна, страните могат сами да потърсят медиатори без изобщо спора да бъде отнасян до съд.
От друга страна, Аристотел (древногръцки филисоф) е твърдял, че арбитража е алтернатива на съдебния процес и дори може да отсъди по-справедливо. В контекста на натовареността на българските съдилища (особено в по-големите градове) и трудоемкото съдопроизводство, поглъщащо и много време, отекват призиви за насока към извънсъдебното разрешаване на спорове. [1]
Арбитражът е известен и широко разпространен способ за извънсъдебно разрешаване на спорове. Той е един от най-старите способи за разрешаване на спорове, тъй като исторически е възникнал преди държавния съд.[2] Правната му същност е изяснена в правната доктрина. Неговото приложно поле е основно в областта на гражданските и търговските спорове. Арбитражът е договорно правораздаване, тъй като неговата компетентност произтича от съгласието за арбитраж, което има договорен характер. Арбитражът, като способ за разрешаване на спорове е познат в България от десетилетия. Въведен е за първи път в края на XIX век с приемането на Закона за гражданско съдопроизводство, който действа до 1952 г. под наименованието ,,помирителен съд“. Измененията в ГПК (1952) през 1992 г. окончателно утвърждават арбитражния ред за разрешаване на спорове не само между търговци, но и между всички субекти по имуществени спорове. По подобен начин и новият ГПК урежда в чл. 19 генерално възможността за разрешаване на спорове.[3] По съществото си арбитража е състезателен процес, в който отговорността за уреждане на спор извън съдебната система посредством обвързващо за страните решение се възлага на едно или няколко специални назначени лица и производството е значително по-кратко от съдебната процедура. Страните могат да избират арбитрите, материалното право и процедурата за арбитража, а решението има обвързваща сила за страните. Личностните спорове не са подходящи за арбитраж, по-скоро е добре развит и пригоден за договорите. Законодателството на някои държави предвижда задължително използване нa арбитраж.[4]
Помирение
Дълго време термините медиация и помирение са се използвали като взаимнозаменяеми, тъй като тези два метода са тясно свързани. И двата способа са гъвкави процедури, които имат за цел да потърсят, без да налагат решение, което да прекрати спора. И при медиацията, и при помирението страните по спора с помощта на неутрално трето лице определят спорните въпроси, обмислят алтернативи, разработват варианти, и се стремят да постигнат споразумение. Разликата между тях се обуславя от факта, че при помирението акцентът се поставя върху отношенията и целта му е помиряване на страните, а не на непременно търсене на взаимоизгодни решения. [5] Съществена разлика между медиацията и помирението се основава на ролята на третата страна, която е избрана от страните, търсещи споразумение, с консенсус. При медиацията медиаторът действа като фасилитатор, който помага на страните да се споразумеят. И обратно, при помирението помирителят е по-скоро като интервенционист, който предоставя вероятни решения на засегнатите страни за уреждане на спорове.[6]
Омбудсман
Омбудсманът е институция, която съществува под различни названия в много европейски страни, включително и в България. Работата му може да бъде разглеждана като хибриден метод на АРС. Омбудсманът често използва различни алтернативни способи, за да помогне на гражданите да решат споровете си с правителствени структури или организации, без да е необходимо тези спорове да бъдат отнасяни до съда.[7]
Здравен омбудсман
В съвременна Европа и в редица държави от други континенти, институцията омбудсман е широко разпространена, и се ползва с доверието на обществото. Възникнала за пръв път преди два века в Швеция и другите скандинавски страни, тя извървява дълъг път на развитие и утвърждаване като механизъм за контрол върху дейността на администрацията и защита на човешките права. В не малко държави се среща здравен омбудсман, който защитава правата на пациентите и извършва действия и насоки, които са в полза на лицата претърпели вреда при лечение. Например в Англия, Уелс и Шотландия има пълномощници по здравеопазването, които провеждат независими разследвания на жалби, отнасящи се до некачествено лечение или друго лошо здравно обслужване в рамките на Националната здравна служба. Страни като Израел, Швейцария, Австралия са създали ,,Здравен омбудсман“, който успешно работи по разрешаване на спорове, възникнали в сферата на здравеопазването. [8]
Медиацията като способ за извънсъдебно разрешаване на медицински спорове
Често се случва да сме страна по различни видове спорове в нашето ежедневие. Изключение не правят и медицинските спорове, в които може да се окажем част, по ред причини. Разновидностите на спора в областта на медицината, може да са: от една страна - между лекар и пациент; между пациент и лечебно заведение, сгрешена диагноза и лечение; грешно приложение на медикаменти; неподходяща терапия при пациенти с доказана алергия към определен вид лекарства; заради обвинение в допусната лекарска грешка или нежелано медицинско събитие; пациент и болнична администрация; близки и роднини на пациенти и др. Освен този обхват на гореизброените видове медицински спорове, е възможно и страна да се окажат НЗОК/РЗОК, ТЕЛК/НЕЛК, РЗИ, пациентски организации и т.н.
Извънсъдебното разрешаване на спорове е категория, включваща различни техники, като позволяват на страните да разрешат конфликтите си извън силно формализираното съдебно производство. В много чужди правни системи, извънсъдебните практики са се превърнали в популярен набор от правни инструменти за разрешаване на спорове, поради своята рентабилност и ефективност във времето, гъвкавост, поверителност. Медицинският спор представлява нарастващи разходи за здравните системи. Медиацията, арбитражът и другите алтернативни методи за разрешаване на спорове извънсъдебно се използват все по-често, за да помогнат за разрешаването възникнали ситуации и да подобрят удовлетворението от здравеопазването. Нарастващият брой медицински спорове допринася за недоверието между лекар и пациенти, което води до установяване на процеси извънсъдебно разрешаване на спорове.
Медицинските спорове изискват зачитане на автономността на пациента и третиране на пациента като равноправен партньор при лечението му. Даването на възможности на хората от двете страни на спора да представят своите разкази в неконфликтна среда е здравословно. Общото както за системните стратегии за подобряване на безопасността на пациентите, така и за персонализираните стратегии за разрешаване на спорове са добрата комуникация и прозрачност, които са от решаващо значение за идентифициране на рисковете в здравната система и за запазване на доверието, присъщо на отношенията лекар-пациент.[9]
Законът за медиацията [10] урежда отношенията, свързани с медиацията като алтернативен способ за разрешаване на правни и неправни спорове. При възникнали медицински спорове, медиацията има своите предимства за провеждане, защото е доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето лице - медиатор, подпомага спорещите страни да постигнат споразумение. Предмет на медиация могат да бъдат граждански, търговски, трудови, семейни и административни спорове, свързани с права на потребители, и други спорове между физически и/или юридически лица, включително и когато са презгранични. Медиация не може да бъде провеждана, ако закон или друг нормативен акт предвижда друг ред за сключване на споразумение. Принципите на медиацията са доброволност и равнопоставеност неутралност и безпристрастност, а процедурата е поверителна.
Не всяко лице може да бъде медиатор. То трябва да отговаря на определени условия, посочени в ЗМ, чл. 8 от (1) до (5), както и да бъде вписан в Единния регистър на медиаторите, а чл. 8а ЗМ гласи, че министърът на правосъдието или определено от него длъжностно лице от състава на министерството създава и поддържа Единен регистър на медиаторите. [11] Според чл. 11 (1) процедурата по медиация започва по инициатива на страните по спора, като всяка от тях може да направи предложение за разрешаване на спора чрез медиация. Чл. 11 (3) предложение за разрешаване на спора чрез медиация може да направи и съдът или друг компетентен орган, пред който спорът е отнесен за решаване, а съгласието на страните възможен бъдещ спор между тях да бъде разрешен чрез медиация може да бъде уговорено и като клауза от договор – чл. 11 (4)
Медиатор и здравен медиатор
Не са малко случаите, когато между медиацията и професията ,,Здравен медиатор“ не се прави разграничение и е възможно смесване на понятията. Това може да бъде отчетено като недостатъчна информация на цялото общество за възможностите на медиацията и нейното използване при бъдещи медицински спорове.
Първо искам да уточня, че медиацията [12] е способ за разрешаване на спорове, който позволява на страните при спор сами да решат проблема си, да защитят интересите си и да запазят отношенията си. Това става благодарение на качествата на процедурата, защото тя е доброволна и започва по желание на страните и продължава докато те преценят. Още едно преимущество на медиацията - поверителна е и всички обсъждания и документи в процедурата са поверителни и не могат да бъдат разкривани от участниците в нея както на трети лица, така и на друг участник в процедурата по медиация, без изричното съгласие на страната, дала информацията. В защита на поверителността се подписват декларации за поверителност от участниците, а медиаторът има право да откаже да свидетелства в евентуален съдебен процес по същия спор. Медиаторът е независим, неутрален и безпристрастен експерт, който помага на страните да преодолеят напрежението помежду си, да общуват по-лесно, да изяснят спорните въпроси, интересите и нуждите на всяка от страните, да преценят плюсовете и минусите на възможните решения и да изберат най-изгодното и реалистично за двете страни решение. Процедурата е бърза, провежда се в една или няколко срещи, в зависимост от сложността на случая. Смята се, че след няколко срещи има яснота дали спорът може да приключи със споразумение. Не може да не споменем, че медиацията е икономически изгодна, защото времето за разрешаване на спора е кратко, таксата, която страните заплащат за медиация обикновено е малка в сравнение с обичайните разходи за разрешаването на един спор в продължение на месеци и години. Наред с това се спестяват допълнителните разходи, свързани със съдебното производство, както и време и енергия, необходими за разрешаването на спора. Процедурата се провежда по правила, определени съвместно от страните и медиатора, и във време и място, удобни за страните. Тъй като страните сами вземат решение как да бъдат разрешени спорните въпроси помежду им, така, че да отговарят на интересите им, обикновено и двете страни са удовлетворени от резултата. По тази причина постигнатото в медиацията споразумение най-често се изпълнява бързо и доброволно.
Споразумението между страните е важна част от медиацията. То може да има различна форма и съдържание – устна, писмена, писмена с нотариална заверка на подписите. Интересното при успешно постигане на споразумение между страните по спора е че може да се предвиди отговорност за неизпълнение в предвидените в него задължения. Нищожно е всяко споразумение, което противоречи на закона, както и когато накърнява добрите нрави. Придаването на изпълнителна сила на споразумението по правен спор по смисъла на чл. 1 от ЗМ, постигнато в процедура по медиация, има силата на съдебна спогодба и подлежи на одобрение от районните съдилища в страната е уредено в чл. 18 (1), а в (2) се сочи кога съдът одобрява споразумението след потвърждаването му от страните. Потвърждение има, ако не противоречи на закона и добрите нрави. Съдът изслушва мнението на прокурора, ако той участва като страна по делото.
Медиацията в световен мащаб е метод, който успешно се прилага при различни видове спорове - не малка част и медицински. International Mediations Institute (IMI)[13] променя пейзажа в света на разрешаването на спорове чрез установяване на стандарти за медиация и чрез инициативи като неговата световна поредица „Global Pound Conference“. Компетентната медиация дава възможност на страните, насърчавайки по-добър, по-малко състезателен достъп до правосъдие. Международните стандарти, установени от IMI, добавят гаранции за качество и прозрачност, улеснявайки достоверни и в крайна сметка по-задоволителни резултати за тези, които най-много го желаят - самите конфликтни страни.
В европейските страни тенденцията към въвеждане на алтернативно уреждане на спорове започва още в началото на 80-те години на ХХ век. Комитетът на министрите на Съвета на Европа с препоръка № R (81) 7 за мерките, улесняващи достъпа до правосъдие, изисква мерки за насърчаване използването на помирение и медиация. Препоръка № R (86) 12 за мерките за предотвратяване и намаляване на прекаленото работно натоварване в съдилищата, изисква насърчаването на постигане на «дружелюбно уреждане на споровете» преди или по време на съдебното производство. Последната точка от това направление е Препоръка № R (2001) 9 за алтернативите на съдебния спор между административните органи и частни лица. Тя препоръчва на страните-членки да насърчават използването на алтернативни средства за разрешаване на спорове между администрацията и частни лица.[14]
Началото на законодателно регламентиране на медиацията в европейските държави е поставено от актовете на Съвета на Европа. Първият акт е Препоръка № R (98) 1 относно семейната медиация, а през 1999 г. е приета Препоръка № R |(99) 19 медиацията по наказателни въпроси. За медиацията по административни спорове пряко отношение има Препоръка № R (2001) 9, a през 2002 г. е приета Препоръка № R (2002) 10 по граждански въпроси.[15]
Препоръка № R (2001) 9 СЕ е основният международен нормативен акт, който регламентира медиацията по административни спорове. Тъй като в някои страни членки на Съвета на Европа не се прави разграничение между помирение и медиация, Препоръката изяснява разликата между двете понятия, дефинира ги поотделно, но ги препоръчва като един общ способ наречен ,,помирение и медиация“. Тази Препоръка разграничава медиацията като класическа и съдебно-свързана. При разрешаване на административни спорове, медиацията може да бъде използвана преди съдебните процедури, при което е допустимо въвеждането на класическа медиация, като необходимо условие за започване на съдебното производство. Медиацията макар и като извънсъдебен способ, може да се използва и в съдебно производство и по препоръка на съдията. Процедурата по медиация може да се използва и при висящо съдебно производство относно оспорен административен акт, като може да помогне за по-бързото разрешаване на спора, отколкото традиционното съдебно производство. В този смисъл самият съд (или друг решаващ орган) може да препоръча използването й, като по този начин ги направи част от производството.[16]
Например през последното десетилетие или малко повече, медиацията се използва във Великобритания за разрешаване на случаи на клинична небрежност[17], а резолюцията на NHS [18] е ярък поддръжник на използването на медиация при искове за клинична небрежност и тяхната ентусиазирана ангажираност е движеща сила за установяване на нейната значимост на тази сцена. Жулиен Върнън, ръководител на разрешаването на спорове и качеството в NHS Resolution, коментира, че „медиацията поставя пациента/ищеца в основата на искането, фокусирайки се върху опасения, които много често не са„ всичко за парите “, и не би било възможно да се отговори във всяка друга среда за АРС, като среща само с адвокатите. Доказано е, че медиацията е ефективен форум за разрешаване на искове, като 74% от случаите са медиирани в рамките на Службата за медиация на претенции на NHS Resolution, уредени в деня на медиацията или в рамките на 28 дни от медиацията, а това е впечатляваща статистика.[19]
Понастоящем САЩ, Канада и Обединеното кралство са приели медиацията за уреждане на медицински спорове, които все повече се решават по този начин. Съдилищата във Флорида, САЩ, са длъжни първо да отнесат жалбата за медиация, ако това не успее, съдебният процес може да продължи. В годишния доклад за медицинска неправомерна практика за 2013 г. механизмите, чрез които са уредени исковете, са отчетени като 31% изоставени, 42% уредени от страните, 15% уредени в съда и 12% уредени от АРС.[20]
Медицинското общество на Вирджиния, Асоциацията на адвокатите по отбрана на Вирджиния, Асоциацията на адвокатите от Вирджиния и The McCammon Group, която предоставя услуги по медиация, са се споразумели за протокол и намалена такса за медиации на искове срещу лекари, застраховани от Reciprocal. Надеждата е, че тези искове могат да бъдат разгледани на много ранен етап с най-малко разходи за разходи и от всички страни. Медиацията осигурява ефективно средство за тази цел. [21] Здравеопазването би било много по-добре, ако парите, похарчени за правния процес, се насочат вместо това в самата здравна система. [22] Именно това осъзнаване е довело до преследване на механизми за алтернативно разрешаване на спорове (АРС). Арбитражът и медиацията са две възможности, които могат да послужат за тази цел.
Страна, която е извън ЕС и прилага медиацията успешно като способ за разрешаване извънсъдебно на медицински спорове е Турция [23], а използването на медиацията като алтернативен метод за справяне с проблеми в медицината нараства след 2013 г. Съвсем наскоро правителството на Китай започна да се застъпва за разрешаване на спорове чрез алтернативни механизми. На 31 юли 2018 г. министър-председателят Li Keqiang подписа „Правилник за предотвратяване и лечение на медицински спорове“, който допълнително наблегна на предотвратяването и разрешаването на медицински спорове и защитата както на лекарите, така и на пациентите. Медицинските спорове могат да бъдат разрешени чрез съдебни спорове или, когато съществуват методи за алтернативно разрешаване на спорове (АРС), чрез медиация или арбитраж. Изправен пред недостига както на медицински, така и на правни ресурси, Китай се застъпва за медиацията като подход за АРС за разрешаване на медицински спорове. Постепенно медиацията е приета в много провинции и градове, като провинция Гуангдонг, град Тиендзин и провинция Хайнан.[24]
Крайно време е и България да може да предложи и популяризира решаването на медицински спорове, чрез медиация. Първо, считам, че тази промяна би била възможна, ако се разработи програма, която да се приложи пилотно за известен период от време. Постигнатите резултати да се използват като ориентир за това какво е постигнато до момента, ще може да се проследи каква е ефективността, защото в нашата страна няма ясни резултати или официална статистика, по повод извършена медиация по медицински казуси и колко на брой са доброволно уредените спорове. Второ, на мнение съм, че липсата на статистически данни е сериозен проблем, а това ни отдалечава много от опита и практиката на чуждите държави. Трето, по ред причини смятам за необходимост, че е наложително да бъдат създадени центрове по медиация към съдилищата в България. Четвърто – тази промяна би станала факт и чрез промяна в законодателството. Може би медицински спорове, които са стигнали до съд, отново могат да бъдат разрешавани чрез медиация, но проблем в страната ни е липсата на законова норма, която да урежда медиацията като задължителна. Не омаловажавам и факта, че медиацията не е позната или е малко позната на част от гражданите, въпреки че ЗМ е приет още през 2004 г.
Друг проблем, който съществува от известно време, е объркването значението и функциите на ,,медиатор“ със ,,здравен медиатор“. Трябва да се отбележи, че здравните медиатори са мост между уязвимите малцинствени общности и здравните и социалните служби. Ползва с уважението и доверието и на хората от общността, и на институциите, притежава необходимите знания, умения и компетентност за да върши своята високоотговорна работа.[25] Професията ,,здравен медиатор“ е въведена в редица европейски страни. В Испания и Франция здравно-медиаторната програма има над двадесетгодишна история. Във Финландия медиаторите се наричат „интеркултурни посредници“, в Холандия – „образователи на етническите малцинства“, в Румъния и Молдова – „санитарни медиатори“, в Словакия – „здравни медиатори“, в Сърбия – „теренни здравни работници“. Историята на здравното медиаторство в България започва през 2001 г., когато първите 5 здравни медиатори започват работа по пилотен проект в Кюстендил. Инициативата цели преодоляване на затруднения достъп на уязвимите малцинствени групи до системата на здравните услуги, когато тези затруднения са свързани с нарушена комуникация между здравните (а понякога и социални) служби и пациентите или с липса на информация по отношение на предпазване от заболявания, семейно планиране и др. Професията „здравен медиатор“ е записана в Националната класификация на професиите и длъжностите.
За разлика от медиаторите и процедурата по медиация, здравните медиатори улесняват достъпа до медицинска помощ на лица от уязвими групи (`чл. 2, т. 1 от Наредба 1) [26] чрез информиране и разясняване на правата и задълженията на пациента; информиране за здравните дейности, гарантирани от бюджета на Националната здравноосигурителна каса; информиране за медицински услуги извън обхвата на задължителното здравно осигуряване; придружаване до общопрактикуващ лекар и/или друг/и медицински специалист.
Като извод може да се каже, че ,,Медиатор“ и ,,Здравен медиатор“ ги обединява идеята да са в помощ на хората, но от друга страна са с коренно различни предназначения и търсят постигането на различни цели, обхващат различни групи от обществото, които са с различни нужди.
За възможностите медиацията да се използва в България за при медицински спорове предлагам de lefe ferenda:
- разширяване обхвата на медиацията като се даде поле за изява и в медицинските спорове;
- разработване на пилотна програма за използването на медиацията при различни медицински спорове за срок от една година – целта е да се съберат статистически данни за ефективността от приложението на медиацията при медицински спорове;
- повече информационни кампании и гласност за запознаване на обществото с възможностите на медиацията;
- ревизия и промяна на Закона за медиацията;
- създаване на нов Етичен кодекс, тъй като смятам, че Наредбата за ,,Процедурни и етични правила за поведение на медиатора‘‘, одобрени със Заповед №ЛС-04-364/17.06.2005 на Министъра на правосъдието, издадена на осн.§ 1 ПЗР на ЗМ и Етичен кодекс за поведение на медиаторите са доста остарели и съдържат непълноти (относно лични качества и професионално-етична отговорност и др).
- отделяне на медиаторите в отделен клон на медиацията – да се създаде специално обучение ,,Медиация за разрешаване на медицински спорове“, като медиаторите задължително да отговарят на определени условия, с цел подбор на ,,качествени‘‘ професионалисти
- създаване и въвеждане на високи критерии за лицата, които се допускат за обучение като медиатори; по-високи изисквания от страна на обучителните организации за медиатори към лицата, които ще обучават
- да се предвидят наказания за действията на лицата, които уронват престижа на медиацията (напр. отнемане на права за определен период или друго)
Смятам, че включването на медиацията в медицинските спорове, ще се постигне по-бързо и ефективно разрешаване конфликта от страна на спорещите страни, но от друга страна това е много сериозна стъпка към една толкова деликатна тема. Процедурата би подобрила комуникацията между лекари и пациенти, а при създали се конфликтни точки, разрешаването им ще отнема значително по-малко време, което е за предпочитане пред започване на съдебно производство. Друга възможност, която дава медиацията е да се уреждат и спорове за обезщетения (това би се постигнало между спорещите страни, без намесата на съда).
За да може да се приложи на практика всичко гореописано, а на медиацията да се гледа като на сериозен избор и метод за разрешаване на медицински спорове, са необходими редица сериозни промени в медиацията и смятам, че е крайно време да се сложи подбор за допускане за обучение на медиатори и да се създадат по-високи критерии за тези, които преминават обучението. Не е редно всяко лице да може да се обучи като медиатор и да се впуска в материи, които не разбира или му липсват минимални етични и морални правила от които да се води. А медицинските спорове могат да бъдат достатъчно сериозни, за да се водят от лице което е некомпетентно и не разбира смисъла на медиацията. Медиаторите трябва да са наясно, че за сериозни очаквания са необходими и сериозни промени.
Източници:
- http://pravenanaliz.eu/2015/07/12/izvunsudebno-razreshavane-na-sporove/
- Марев, М. Извънсъдебни способи за разрешаване на административни спорове, с. 164, изд. Сиела Норма АД, София 2016, ISBN: 978-954-28-2062-8
- Николова, Василева, Калчева, Минкова, Димитрова, Такова, ПАМБ, стр. 17-18, ISBN 978-619-90-794-4-7
- https://bg.living-in-belgium.com/difference-between-mediation-and-conciliation-898
- Здравният омбудсман – добри практики и перспективи за България, Център за изследване на демокрацията София 2006, ISBN-10: 954-477-136-0, ISBN-13: 978-954-477-136-2
- https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC5917052/
- Единен регистър на медиаторите е достъпен на https://mediation.mjs.bg/
- Закон за медиацията, Обн. ДВ. бр.110 от 17 Декември 2004 г. послед. изм. изм. ДВ. бр.17 от 26 Февруари 2019г.
- https://imimediation.org/
- Пехливанов, К. За възможните алтернативи на съдебния спор в административния процес, с.2
- Цит. по Марев, М. Извънсъдебни способи за разрешаване на административни спорове, с. 134, изд. Сиела Норма АД, София 2016, ISBN: 978-954-28-2062-8
- https://osborneslaw.com/medical-negligence-claims/mediation-in-clinical-negligence/
- Национална здравна служба - Англия
- New law journal Mediating medical disputes, 15.10.2019, издание 7860, ел. достъп на https://www.newlawjournal.co.uk/content/mediating-medical-disputes
- Walters Mediation – an alternative to litigation in medical malpractice, Journal Vol 104, No 11 (2014), http://www.samj.org.za/index.php/samj/article/view/8851/6360
- https://www.mccammongroup.com/articles/mediation-better-resolution-medical-malpractice-claims/
- Mengxiao Wang, Gordon G. Liu, Hanqing Zhao, Thomas Butt, Maorui Yang & Yujie Cui The role of mediation in solving medical disputes in China, Article number: 225 (2020), ел. достъп на https://bmchealthservres.biomedcentral.com/articles/10.1186/s12913-020-5044-7
- http://www.zdravenmediator.net/index.php?pagetype=text&page_id=37
- Приета е Наредба № 1 за изискванията за дейността на здравните медиатори, достъпна на https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp;jsessionid=EE410667159BAAFE519BCEF0A61C9E46?i
Емилия Йорданова Ангелова-Ховагимян, гр. Пловдив, ул. ,,Карловска“14, тел. 0887-447-562, e-mail: emilia.hovagimyan@gmail.com
Автор: Ангелова-Ховагимян, Е.
,,Извънсъдебни способи за разрешаване на правни спорове – медиацията при медицински спорове“, публикувана в сборник доклади от годишна университетска научна конференция на НВУ ,,Васил Левски“, 27-28 май 2021 г., Том 7, Научно направление ,,Социални, стопански и правни науки“, стр. 97-109.
-
http://pravenanaliz.eu/2015/07/12/izvunsudebno-razreshavane-na-sporove/
-
Цит. по Марев, М. Извънсъдебни способи за разрешаване на административни спорове, с. 164, изд. Сиела Норма АД, София 2016, ISBN: 978-954-28-2062-8
-
Пак там, стр.166-167
-
Николова, Василева, Калчева, Минкова, Димитрова, Такова, ПАМБ, стр. 17-18, ISBN 978-619-90-794-4-7
-
Пак там., стр. 18
-
https://bg.living-in-belgium.com/difference-between-mediation-and-conciliation-898
-
Пак там., стр.19
-
Виж по-подробно Здравният омбудсман – добри практики и перспективи за България, Център за изследване на демокрацията София 2006, ISBN-10: 954-477-136-0, ISBN-13: 978-954-477-136-2
-
Обн. ДВ. бр.110 от 17 Декември 2004 г. ,послед. изм. ДВ. бр.17 от 26 Февруари 2019г.
-
Единен регистър на медиаторите е достъпен на https://mediation.mjs.bg/
-
Закон за медиацията, Обн. ДВ. бр.110 от 17 Декември 2004 г. послед. изм. изм. ДВ. бр.17 от 26 Февруари 2019г.
-
Пехливанов, К. За възможните алтернативи на съдебния спор в административния процес, с.2
-
Цит. по Марев, М. Извънсъдебни способи за разрешаване на административни спорове, с. 134, изд. Сиела Норма АД, София 2016, ISBN: 978-954-28-2062-8
-
Пак там., с.135-137
-
https://osborneslaw.com/medical-negligence-claims/mediation-in-clinical-negligence/
-
Национална здравна служба - Англия
-
New law journal Mediating medical disputes, 15.10.2019, издание 7860, ел. достъп на https://www.newlawjournal.co.uk/content/mediating-medical-disputes
-
Walters Mediation – an alternative to litigation in medical malpractice, Journal Vol 104, No 11 (2014), http://www.samj.org.za/index.php/samj/article/view/8851/6360
-
https://www.mccammongroup.com/articles/mediation-better-resolution-medical-malpractice-claims/
- .
-
През 2012 г. Турция приема Закон за медиацията
-
Mengxiao Wang, Gordon G. Liu, Hanqing Zhao, Thomas Butt, Maorui Yang & Yujie Cui The role of mediation in solving medical disputes in China, Article number: 225 (2020), ел. достъп на https://bmchealthservres.biomedcentral.com/articles/10.1186/s12913-020-5044-7
-
http://www.zdravenmediator.net/index.php?pagetype=text&page_id=37
-
Приета е Наредба № 1 за изискванията за дейността на здравните медиатори, достъпна на https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp;jsessionid=EE410667159BAAFE519BCEF0A61C9E46?i